Като буен младеж с огнедишаща страст

изсипваше слънцето парещи ласки.

Изтощена, земята завъртя се в несвяст,

а човеците с мъка дочакаха края

на това лудо лято с нестинарски нозе,

 с незапомнени дълги кошмари

от задъхани дни и нощи жарки.

А в Европа нечакани връхлетяха пожари

от потоци безкрайни с бежанци

и отприщиха спорове стари:

докога, докога, ще осъмва така

без войната да я попари?

-

Есента, с меки свежи воали

е наметната, слънцето гали.

И дано не забравяме днес,

какво е светът без война!

След седемдесет мирни лета,

споменът още изгаря...